Тихоокеански преход. Ден 1

Ден 1

28 април 2016 г. Позиция S 00 57’53“ W 090 57’45“ остров Изабела, Галапагос. Вятър 5-8, вълни 0, слънчево, температура на въздуха 25 ° С, разстояние до дестинацията 2923 морски мили.

Вдигаме котва на платна, без двигатели. Първо опъваме грота , после издърпваме котвата, пускаме се назад докато се отвори ъгъла на вятъра, опъваме джиба и плаваме. Доста проста процедура, стига да има достатъчно място и достатъчно вятър. Но мястото е тясно, наоколо е пълно с други закотвени лодки и не далеч пред нас има пясъчна плитчина . И няма вятър. Грота е вдигнат и Иво започва да дърпа котвената верига. Вади котвата. Няма вятър. Започваме да дрейфоваме, а течението ни тласка странично към съседния катамаран „Free Spirit“. Започвам да се паникьосвам и приготвям кранец (фендър). Човекът от „Free Spirit“ е на палабута и ни гледа озадачен. Пита ни дали двигателите ни са счупени, в момента в който минаваме безшумно на половин метър от него. Не знам какво да отговоря.

Двигателите работят добре, просто Иво принципно не ги използва, включително когато пускаме и вдигаме котва. За мен, това са най-страшните моменти от живота ни в морето, ако не броим бурите. Иска ми се да сме като нормалните хора, да влизаме и излизаме на мотори в пренаселените котвени стоянки и заливи. Не мисля, че рискът си струва. Иво не мисли, че има риск …

Джибът е опънат. Тръгваме бавно напред с лекия вятър и се отправяме директно към плитчината. „Free Spirit“ сега е на безопасно разстояние зад нас, но шкиперът продължава да ни вика: „Там е плитко, ще заседнете!“ Побърквам се. Очаквам лодката да опре дъното и да заорем всеки момент. Правим поворот, точно когато съм на път да припадна и се отдалечаваме от опасните плитчини, минавайки твърде близо пред друга закотвена лодка. Отправяме се към входа на залива и към открито море.

Стрелката за вятъра на върха на мачтата липсва, след като една птица-фрегата кацна върху нея и я счупи. Може би птицата я е откраднала; може би е отлетяла сграбчила нашата стрелка за вятър в ноктите си, за да я занесе в гнездото си в мангровите. При всички положения, Иво не можа да я намери, въпреки че прекара целия следобед на предния ден да се гмурка около лодката и да търси. Проклета птица! Надявам се да използва стрелката ни като японски меч и да си направи харакири. Това означава, че ще прекосяваме океана без индикатор за ъгъл и посока на вятъра. Ще трябва да разчитаме на старите начини- връзваме конци на няколко видни места по вантите. Те ще ни показват от къде духа вятърът.

По този начин, стресирани, започваме дългия преход към отсрещната страна на най-големият от океаните- Тихия океан. Планирахме, подготвяхме се и се притеснявахме (особено аз) за това дълго пътуване в продължение на месеци. Трупахме провизии още от Пуерто Рико- преди две години (някои от които вече са с изтекъл срок); говорихме с по-опитни моряци за маршрути и стратегии. Представяхме си как ще бъде. Но има неща, които не може да си представи човек. Да плаваш с малка лодка насред океанската шир, сам в продължение на три седмици, е едно такова невъобразимо нещо.

Семейство Галапагоски морски лъвове си играят около лодката, изпращат ни. Ще ни липсват ужасно. Мая каза, че на земята, те й напомнят на бездомници- мързеливи, тромави, мръсни, груби и напълно невъзпитани. Спят по цял ден, заели най-удобните пейки в парка, вонят ужасно на развалена риба, акат на обществени места, издават шумни повръщащи звуци, бият се за най-съблазнителните места на пейките, държат се грубо един към друг и към случайните минувачи, кърмят невъзпитаните си деца на стъпалата на кея и винаги се качват- напълно неканени- на лодките на хората, особено през нощта. Ще ви откраднат рибата, ако имате такива, ще лаят по вас, ще се изакат върху палубата, ще се въргалят по възглавниците, и ще избягат неохотно оставяйки след себе си смрадлива диря, ако ги изгоните (което не е лесна работа), готови да се завърнат при първа възможност. И въпреки това, никога не им се разсърдихме за набезите.

Във водата се трансформират напълно и се превръщат в нежни, грациозни, омагьосани същества, притежаващи пъргавината на световно известни водни акробати. Обичаме ги.

Тази сутрин, тръгвайки от Галапагос, осъзнавам, че няма да видим земя и цивилизация за много дни-няма да има зелени дървета, кафява пръст, червени покриви, жълти пеперуди- само синьо и черно море. Може би ще корабокрушираме в буря, може би Фата Моргана ще се блъсне в заспал кит или изгубен контейнер през нощта и ще потъне заедно с тримата си безпомощни пасажери. Тревожих се за всички тези неща толква дълго време, че вече съм свикнала с мисълта или по-скоро съм се научила да я подтискам. Готова съм за този преход. Това, което много ме натъжава точно в този момент, когато слънцето изгрява с лилава светлина иззад тъмния кратера на вулкана Серо Асул, който се смалява зад гърба ни, е фактът, че няма да видим морските лъвове вече … Ако плача, то със сигурност е за морските лъвове.