След 6 години на суша, отново сме в морето!
Морските пътешествия, приключенията из света и живота на лодка ни липсваха и не можахме да ги забравим. Но трябваше да свършим няколко важни неща в Канада. Мая завърши гимназия насред пандемията и дори успя да изкара колеж във Ванкувър със специалност „Риби, Екология и Развлечения“- перфектната специалност за едно момиче израснало на яхта!
А ние двамата с Иво се захванахме с печеленето на пари и плащането на неизменните сметки. Отново заедно карахме тир из цяла Америка. Да, пътешествахме, посетихме с камиона парка Йелоустоун, язовира Хувър, пустинята Мохаве, едни приятели в Тампа Флорида, Ню Порт, цяла Калифорния от край до край и всичко помежду. В един момент си мислех, че приключенията ни с камиона са достойни за отделна глава (или цяла книга) от нашия номадски живот, но нямах време да пиша, да публикувам, да снимам. Все пак бяхме на работа и никога нямахме време за нищо. И се оказа, че там, където живеем във Ванкувър, всичко е толкова скъпо, особено цените на къщите и наемите, че колкото и да работим, да си даваме здравето и времето, едвам си покриваме разходите. Влязохме в сивия кръговрат на заетото ежедневие и светлината в тунела взе да бледнее и да се отдалечава.
Междувременно целия свят се сбози… Пандемията, политическата обстановка, инфлацията, обедняването на хората по целия свят и забогатяването на богатите, войни, вълни от нови имигранти, социалните мрежи, лъжите и конспирациите…
В един момент се сетихме за Данчо на Карибите. Кво правиш, бе, Данчо? – Ами тук съм си, на яхта „Грегория“, закотвена в залива Симпсън, пия си ромчето по залез, бачкам по малко по разни лодки, свиря си на китарката… джапанки… море…
Идваме!
Разочаровани от сухоземния живот, от перспективите ни в Канада и от световната ситуация и вдъхновени от песните на Данчо, които той сам е съчинил и в които се пее все за морето, ние започнахме да си мислим с носталгия за лодката. За времето, когато плавахме на борда на Фата Моргана из островите, пускахме котва където си искаме и години наред се разхождахме само и единствено по джапанки. Джапанките се оказаха нещо, към което да се стремим!
Вече знаем какво да правим. Вече имаме опит с мореплаването и ветроходството. Вече знаем как, кога, къде и какво за морето и лодките. Ами лодка? Започнахме да спестяваме за лодка. Целта вече е ясна. Светлината в тунела е във форма на джапанки.
И така, в един прекрасен ден, след като Иво прегледа десетки катамарани за продан, попаднахме на Magic Lagoon 450F. Данчо, идваме! Само че лодката е в Сардиния и май Данчо ще дойде при нас първи…
Отново сме на море. Новата яхта е по-голяма, по-нова и по-хубава, с 4 каюти, 3 от които ще са за гости. Ще организираме споделени чартърни ваканции из Средиземноморието, първо в Сардиния и така ще можем да си покриваме разходите и да поддържаме този начин на живот много по-дълго отпреди. Така поне се надяваме. И ще можем да срещнем много нови приятели, интересни хора с интересни истории, които също обичат морето, лятото, приключенията и пътешествията с ветроходна яхта. Така че, стягайте банските, живота е кратък, светът е красив, лодката е чудесна и ще ви чакаме! По джапанки!
