Преход от Панама до Еквадор

След като посетихме стотици тропически острови и прекрасни плажове в Карибско море, прекосихме Панамския Канал и се озовахме от страната на Тихия Оокеан, с огромните му приливи и отливи и спокойни води. Прекарахме следващите няколко месеца в Панама, посещавайки по суша Коста Рика и Никарагуа. След което отново отплавахме. (YouTube Video Sailing from Panama to Ecuador)

От Панама на юг до Еквадор плавахме над 650 морски мили и пресякохме екватора. За нас това беше един рекордно-бърз епичен преход, а по случай пресичането на екватора си организирахме и малко празненство.

Но преди да отплаваме, трябваше да подготвим лодката и да зредим провизии. Изкарахме Фата Моргана на суша и набързо изстъргахме и пребоядисахме корпусите. Това е едно от многобройните изисквания за яхти посещаващи Галапагоските острови, които смятаме да посетим, а и без това е добре да се прави на всеки 2-3 години.

Намерихме едно рибарко пристанище близо до Панама, където вадят лодки посредством платформа и кран и където, според информацията в крузинг гида за Панама, процедурата е най-евтина. ОГРОМНА ГРЕШКА! Оказа се, че мястото е най-скъпо, тъй като се плаща отделно за подготовката на платформата и за ваденето на лодката, но това го разбрахме прекалено късно, след като лодката вече беше вдигната на суша. Освен това смърди жестоко на разлагаща се риба от рафинерията за риба и скариди, която се намира там, има стотици бездомни кучета, няма душове и няма достъп до града. На всичкото отгоре, се наложи да посетим три различни инстанции- пристанищния капитан, имиграционните и митницата, които се намират на три различни отдалечени едно от друго места, да платим пристанищни такси и да правим входни и изходни документи за трите дена престой, което отне 2 дена. Изобщо прецакването беше максимално. Съжалихме горчиво, че не проверихме цените на другите места, а се доверихме на застарялата и неверна информация в гида… Много по-евтино се оказа, че е да извадиш лодката с лифт в луксозната Фламенко Марина на Амадор, където бяхме на котва 6 месеца, а за по-малки лодки е още по-евтино в Балбоа Яхтклуб.

След пребоядисването, отиваме да си напазаруваме. Панама Сити е перфектно място за зареждане на провизии, с многобройните си молове, пазари и магазини, където има всякакви и евтини стоки, благодарениена всичките кораби носещи стоки от цял свят, които пристигат тук да преминат канала. Приятелите ни живеещи в Панама ни помагат страхотно много като ни развеждат по магазините и носят покупките с кола до лодката. Накупуваме си дълготрайни провизии за окенския преход и пресни плодове и зеленчуци за плаването ни на юг до Еквадор.

На 15 януари 2016г. се сбогуваме с Панама и плаваме 34 мили на юг, където Панамския залив е осеян с над 200 предимно необитаеми изключително красиви островчета – Архипелага на Перлите. Преди 2 месеца тук срещнахме гърбатите китове.

В Архипелага на Перлите се срещамес нашите канадски приятели от яхта Дейбрейк, които ни бяха съседи в котвеното в Панама. Мая и Леа са добри приятелки и си играят заедно целия следващ ден.

На 17 януари 18ч00, отново потегляме- предстоят ни 600 морски мили. Северните ветрове се засилват зад гърба ни веднага щом излязохме от залива и морето се вдигна. Иво рифова платната и въпреки това Фата препуска с 10-11 възела. Вълните са големи и започва да ни се гади. Държим курс на юг-югозапад, далеч от колумбийския бряг. На втория ден от този преход, вятърът се засилва още повече 30-35 възела зад гърба ни, а вълните се превръщат в малки разпенени планини. С рифовани платна, Фата сърфира надолу по вълните с рекордна скорост достигаща до 16 възела! Напрегнати сме, но с времето свикваме. На третия ден- 18 януари- вече сме напълно свикнали с това бързо плаване и даже се кефим. Готвим разни бързи манджи, тъй като в тази ситуация (подскачаща лодка) готвенето не е лесна работа.

На сутринта на третия ден, на 200 мили от колумбийския бряг, на 200 мили от Панама и на 300 мили от Еквадор, наближаваме остров Малпело- страховита канара стърчаща вертикално от дълбините на Тихия Океан, известна с изобиието на акули наоколо. Тук няма залив нито плитчина, където да се пусне котва, тъй като е прекалено дълбоко дори близо до острова, а в такова бурно време изобщо не може да се доближи лодка до скалите. Така че, без да се отбиваме, си променяме курса на юг-югоизток посока Баия де Каракес, Еквадор.

Следобед същия този ден, ветровете спадат и най-после можем да се отпуснем. Приключи бързата част на този преход, остават ни 160 мили до дестинация, а в хладилника ни очакват сгушени две големи риби. Този ден празнуваме 23 години откак се срещнахме с Иво и по случай годишнината приготвяме и изяждаме една планина от суши.

20 януари. На 80 мили преди екватора, достигаме зоната на екваториалното безветрие, където вятърът от северен става южен и има периоди на тотално затишие. Странно е. Внезапно вятърът спира напълно и зпочва да вали обилен вертикален дъжд в пълна тишина. Измива лодката и събираме кофи с дъждовна вода за пране и миене. Смъкваме платната и няколко часа дрейфоваме по течението, което е в нашата посока. Чакаме ветровете да се появят отново. Но северните ветрове така и не се завръщат. Вместо тях, слаби южни ветрове се появяват привечер и отново потегляме, но вече доста по-бавно.

На петия ден, 21 януари, към 08ч00 сутринта бавно наближаваме екватора. Небето е покрито с облаци. Прекосяването на екватора за първи път на борда на лодка е голямо събитие. До този момент, си „мазна попова лъжичка“. Но веднъж щом прекосиш чертата, се превръщаш в „морски вълк“. Така че си организираме малко празненство по случая. Веднага щом всички цифри от географската ни ширина се превърнат в нули, хвърляме един ананас в морето, като жертвоприношение за Нептун, Мая му дава и няколко от нейните „златни рибки“ в знак на благодарност за всички риби, които той ни е дал, вдигаме тост за морския цар Нептун с морска вода и си организираме танцово състезание- който пръв падне- губи. Не е лесно да танцуваш в лодка, която от своя страна танцува по вълните.

Представяме си, че екватора е ярка червна линия, широка около 2 метра, която блести под повърхността на морето или нещо като подвона дъга. Но не виждаме никаква линия и нищо не се променя, когато преминаваме от Северния Тих Океан в Южния Тих Океан. Само дето сме вече официално „морски вълци“.

Забелязваме западните брегове на Южна Америка малко след като прекосихме екватора. Вечерта на петия ден, след точно 4 дена преход, пускаме котва в устието на широка делта. През цялото време, нито за секунда не пуснахме моторите, включително по време на вдигането и на пускането на котвата; не изразходвахме нито капка гориво и не замърсихме нито капка вода, нито глътка въздух.

На сутринта, вместо да се обадим по корабното радио на пристанището да ни изпртят пилот, който да ни прекара през плитчините на делтата в залива (услугата струва 20$), се спазаряваме с едни преминаващи рибари срещу няколко долара и две бири да ни заведат нагоре по реката в котвеното, където всички яхти са защитени от океанските вълни. Тук ще бъде новият времемнен дом на Фата Моргана за следващите два месеца. Това е едно от най-защитените котвени стоянки, където вятърът рядко е над 5 възела, шквалове и светкавични бурии изобщо няма, а марината Пуерто Амистад осигурява денонощна охрана за лодките, плюс динги док, бар и ресторант, прясна вода, интернет и чисти душове с топла вода, както и приятна атмосфера. Градчето Баия де Каракес е малко спокойно местенце на брега на океана, населено с приветливи и добронамерени местни хора, крузъри и чужденци-пенсионери, живеещи тук във ваканционните си луксозни вили и апартаменти по 6 месеца всяка година. Имаме добро усещане за това място и сме готови да оставим лодката тук за два месеца и да посетим по суша многобройните чудеса на Перу, Боливия, Чили и Еквадор.

Гледайте видеото в YouTube Video Sailing from Panama to Ecuador

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik

Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana