Трите столици на Никарагуа

Трите столици

В Никарагуа посещаваме три от най-големите и известни градове: Манагуа, Леон и Гранада, които в даден мемент от историята са държали титлата на „столицата“.

Леон е бил столицата на Никарагуа още от колониално време и когато Никарагуа се отделя от Обединените Провинции на Централна Америка през 1931г., Леон става столицата на новата нация. Но в следващите години, Леон и Гранада се редуват да бъдат „столицата“, като либералните прaвителства предпочитат Леон, а консервативните- Гранада, докато накрая, през 1852г., правят компромис и се съгласяват Манагуа да бъде постоянната столица на Никарагуа. И трите столици на Никарагуа ни очароваха, всяка с уникалния си характер и да ги опознаем беше приятно и красиво изживяване.

Манагуа

Манагуа ни изненада приятно. Според това, което изчетохме и чухме за този град, очаквахме да ни ограбят и да ни убият там незабавно. Вместо това, открихме един спокоен голям град украсен със стотици цветни светлинни скулптури и многобройни грандиозни временни коледни декорации.

 

Оказа се, че в столицата на Никарагуа почти не съществува организирана престъпност и е много по-безопасно отколкото в столиците на съседните държави- Хондурас, Ел Салвадор и Гватемала, та дори и от столицата на Коста Рика- Сан Хосе, където навръщане от това пътешествие ни се случи една доста страшна случка.

Манагуа е най-големия град в Никарагуа и втория по големина град в Централна Америка след Гватемала Сити, разположен на югозападните брегове на езерото Ксолотан (езерото Манагуа). През 1972г. Силно земетресение срива Манагуа и почти всички колониални сгради и катедрали се превръщат в купчина прах. Гражданската война от 1979г. продължила 11 години,чиято цел е да свали диктатурата на Генерал Сомоса, влошава икономиката на града още повече. Поредица от природни катаклизми по същото време още повече спъват растежа на Манагуа. Едва през средата на 1990-те години отново започват инвестиции и развитие на инфраструктурата. Днес, центъра на Манагуа е частично реконструиран с нови правителствени сгради, галерии, музеи, резиденциални сгради, площади, градини, монументи, ресторанти, нощни заведения и авенюта покрай езерото, които са възвърнали част от предишния живец на града.

Една сграда, която едва устоява земетресения, природни бедствия и граждански войни е старата катедрала Сантиаго, проектирана и внесена от Белгия през 1920г. от белгийския архитект живеещ в Манагуа Пабло Дамбах, вдъхновен от катедралата Ст Сюплис в Париж. Така, Сантиаго се превръща в първата катедралата в западното полукълбо построена изцяло от бетон с метална рамка. По време на земетресението през 1972г., Сантиаго се напуква и поврежда сериозно и до ден днешен още не е реставрирана.

Вечерта се разхождаме по алеите край езерото осветени с цветни светлини и по централната плаца, където старта повредена от земетресението катедрала седи тежка, притихнала и напукана в компанията на гигантски светлинни коледни статуи. Лек бриз поклаща върховете на палмите и навсякъде е пълно с хора. Манагуа ни очарова и се чустваме малко виновни, задето имахме лошо мнение за града преди да го опознаем.

 

 

Леон

Леон е вторият по големина град на Никарагуа след Манагуа, разположен край река Чикито на 90 км северозападно от столицата и на 18 км на изток от тихоокеанския бряг. В продължение на дълги години той е бил политическия и интелектуален център на нацията с вторият най-стар университет на Централна Америка, основан тук през 1813г. Леон е също така важен индустриален, агрикултурен и търговски център, където се произвеждат за износ захарна тръстика, месо, фъстъци, банани и др. Градът е прочут и с това, че тук са живяли някои от най-забележителните поети на Никарагуа: Рубен Дарио, Алфонсо Кортес и Саломон де ла Селва.

Леон е богат на архитектурни и исторически монументи. Символ на града е базиликата на Леон построена в бароков стил между 1747 и 1814г., която е най-голямата катедрала на Централна Америка и една от най-старите. Поради солидната й конструкция, стените й са устояли на многобройните земетресения, изригванията на вулкана Серо Негро и бомбандировките по време на гражданската война. Тук е погребан, наред с други важни фугури, поета и дипломат Рубен Дарио- основател на Модернистичното Поетично Движение от края на 1800 и началото на 1900г., обявен за „принц на испанската литература“.

Пазарчето, където ни оставя минибуса от Манагуа в Леон, както всички пазари по света, е шумно, шарено, претъпкано с хора място, оживено от местните звуци, цветове и миризми. Сякаш всички са се събрали тук; сякаш всичко се случва тук. Улиците са пълни с продавачи, купувачи и стоки, малки триколки-таксита (капунери- ние им викахме „сапунерки“) и каруци с коне. Огромни папаи, кожени седла и ботуши, мебели, меса, сладкиши… Странна смесица от несъвместими миризми: риба и портокали, пържено месо и сладолед. Така ни посреща лудницата на Леон, преди да се отправим към по-спокойните площади и тесни улички с разноцветни колониални двуетажни сгради и катедрали на всеки ъгъл.

Гранада

Гранада, с богатото си колониално наследство, забележимо в архитектурата на града, е доста по-популярен и туристически град от Леон, с още по-красиви и прясно боядисани старинни сгради, днес- реномирани ресторанти и луксозни хотели с вътрешни дворове. Една вечер, си организираме сбирка в едно от многобройните улични ресторантчета в Гранада с българите живеещи в Никарагуа. Както навсякъде в латиноамериканския свят, поръчките се бавят цяла вечност. Докато чакаме храната да дойде, пием студена бира, обменяме истории и мъдрости и се опитваме да се отървем от многобройните просяци, уличните продавачи на сувенири и мариачите, които непрестанно спират край нашата маса да ни тормозят.

Гранада, основана през 1524г., е един от най-важните исторически, политически и икономически градове на Никарагуа, както и един от най-посещаваните туристически обекти на Централна Америка. През колониалния период, Гранада е поддържала процъфтяваща търговска дейност с пристанища от Атлантическия океан, през езерото Никарагуа и река Сан Хуан. Градът е бил свидетел и жертва на многобройните битки и нападения на английски, френски и холандски пирати, които са се опитвали да превзвмат Никарагуа.

Икономиката на Гранада- едва шестия по големина град на Никарагуа- продължава да расте, благодарение на факта, че градът е важен туристически център, запазил някои от най-красивите колониални архитектурни обекта в страната.

Ресторантите на Гранада са световно известни и реномирани, предлагащи традиционни и чуждестранни деликатеси приготвени с продукти от местни фермери. И така, икономиата на Гранада расте благодарение на увеличаващия се брой туристи привлечени тук от колониалната архитектура, красивата природа, а вече и от кулинарните атракции на града.