Изгубените водопади

Изгубените водопади

Разстоянието между Панама Сити и гр. Давид в провинцията Чирики, която се намира в най-западната част на Панама до границата с Коста Рика, е 500 км. Отне ни 9 часа да стигнем до Давид с автобус (много удобен автобус на 2 етажа, 15$ на човек; ние бяхме на втория етаж най-отпред точно над шофьора, за което Мая беше много щастлива) и още един час до гр. Бокете.

В късния следобед, пристигнахме в едно малко живописно градче в планината, където времето не е непоносимо горещо. Въздухът е свеж и много по-прохладен отколкото в низините и за първи път от много месеци насам ни се наложи да облечем якета. По залез слънце, натоварени с огромни раници, се замъкваме през централния площад, където местните жители насядали по пейките ни наблюдават с интерес, и бързо се отправяме към най-близкия хостел.

В Бокете е пълно с хостели, тъй като градчето се намира в подножието на Вулкан Бару- най-високия връх в Панама и популярна турисическа дестинация сред местни и туристи от цял свят и бакпакърите тук са се превърнали в неизменна част от местната сцена. Топлите вулканични извори, река Калдера, която тече през града, нейните водопади и многобройните плантации за кафе, където расте едно от най-доброто световно-признато кафе, са още няколко причини за популярността на това място. Бокете и околностите му са наистина прекрасни.

Нашата основна цел тук е да покорим вулкан Бару, но тъй като са минали само 2 дена от големия маратон на Иво и краката му още го болят, решаваме преди голямото 10-часово изкачване с тежки раници да си вземем „почивен ден“. Оставяме си нещата в най-евтиния и най-хубавия хостел- “ Хостел Бокете“ (отделна стая с едно единично легло за Мая, едно двойно легло за Иво и мен, баня с топла вода, телевизор, интернет, обща кухня и веранда с излаз директно на река Калдера за 35$ на вечер) и тръгваме на разходка до „Изгубените водопади“.

Взимаме автобус до началото на пътеката към водопадите- Бахо Моно и от там вървим до входа на парка, където се оказва, че от първи декември на тази година (преди няколко дена), входната такса вече не е 5$ на човек, а 7$… Добрата новина е, че децата под 12-годишна възраст влизат безплатно, така че Мая ни спести 7$.

Походът до водопадите е лесен и приятен, пътеката е тясна и кална на места, но добре поддържана, насред цветя и високи дървета, покрай реката. Пристигаме до едно възвишение, от където се разкрива прекрасна гледка- Бару, искрящ под яркото слънце ни се усмихва. В нозете му- гори и поля.

Следваме една саморъчно изрисувана карта на водопадите, която снимахме на входа и след около час достигаме първия водопад. Под него се е формирало малко студено басейнче, в което може да се потопи човек и да се разхлади преди следващото краткотрайно вървене до втория водопад. На връщане се отбиваме и достигаме третия най-голям водопад, чиито води се разбиват в канарите отдолу.

Обратно в хостела в Бокете си сваряваме кремвирши, взимаме си по един горещ душ, което е голяма глезотия за хора живеещи на лодка без топла вода, гледаме телевизия, което е голяма глезотия за хора живеещи на лодка без телевизия, и си почиваме преди голямото изкачване до върха на Панама, спейки в легла, които изобщо не се поклащат, което е голяма глезотия за хора живеещи на лодка.

Снимки от „изгубените водопади“

Намерете ни във Фейсбук @The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon @ The Life Nomadik