Бонифачо Корсика
Иво и Мира на борда на катамаран Magic Lagoon
Пътешестваме из света от 2012
Елате с нас на споделена чартърна ваканция на борда на катамаран Lagoon 450F office@lifenomadik.com
След 4 месеца прекарани в марината на Порто Ротондо в ремонт и стягане на лодката за чартърни ваканции това лято, най-после сме готови за плаване из лазурните заливи около Сардиния. Още не сме плавали с Маджик, катамаран Lagoon 450F. Предната ни лодка, Фата Моргана, беше модел Леопард, по-малка, с по-ниски бордове и доста неща сега са различни. Решаваме да изпробваме как се държи Маджик на вода на кратко плаване между Сардиния и Корсика. Избираме ден с вятър 20-25 възела от запад и потегляме от Порто Ротондо (Сардиния) на около 80 морски мили на север към Порто Векйо (Корсика).
Сардиния и Корсика са като две сестри на разведено семейство. По-голямата живее с таткото, който говори италиански, а по-малката с майката, французойка. Но въпреки, че са разделени и всяка си има свой живот, те много си приличат по външен вид, а и по характер. Обичат се, карат се от време на време, но знаят, че кръвта вода не става и връзката им е силна и доживотна. Свързва ги тяхната обща история.
Много отдавна, в древни времена, Корсика и Сардиния били обитавани от древни племена, които живеели в планините, ловували, строели каменни кули нураги, долмени, менхири и други мегалитни структури, чиито руини и до ден днешен са осеяни из островите.
През вековете много морски народи открили островите – финикийци, картагенци и накрая римляните, които превземат и двата острова с насилие и ги превръщат в провинция на Римската Империя за следващите близо 700 години. Сардинците и корсиканците често се вдигали на въстания и се опитвали да се отърват от римляните, но всеки път били жестоко потушавани, окупирани, експлоатирани, поробвани и тероризирани. През 292г. Сардиния и Корсика, заедно със Сицилия и Малта, стават част от Римска Италия.
Римляни се заселили по бреговете на Сардиния и Корсика и донесли пътищата и виното. Също така, наложили латинския като официален език. Но във вътрешността и на двата острова, с трудно достъпни планински и гористи терени, хората отказали да се преклонят на чуждото владичество и запазили езика и обичаите си. Там се установяват села, които се самоуправлявали. Те често се вдигали на въстания срещу римските завоеватели, които ги обявили за „варвари“.
Римляните решили, че окупираните територии на Сардиния и Корсика не заслужават да бъдат развити и урбанизирани, занемарили ги, и решили да ги използват за заточения, където заточените били принудени да работят в мините. А мините на Сардиния снабдявали Рим с много метали като желязо, цинк и сребро.
След като Рим паднал, започнали битки и смяна на собственици: вандали, византийци, араби, пизанци, генуезци… истинска историческа въртележка!
Сардиния – преминала под властта на Испания, а после на Италия. Там се говори италиански, но имат и собствен сардински език.
Корсика – била част от Генуа, но през 1769 г. Генуа продава правата на Франция и от тогава Корсика е френска. Там се говори френски, но има и корсикански език. През същата година в Аячо Корсика се ражда Наполеон Бонапарт (баща и майка италианци). И така, Наполеон французин ли е или италианец???
Корсика и Сардиния са туристически рай със силно чувство за местна идентичност – с кристално чиста вода, планини, пасторални пейзажи, овце, сирена и древни каменни селища. Хората идват за плажовете, природата и вкусната храна!
Вдигаме грота и размотаваме джиба. Лодката е стабилна и със 20 възела страничен вятър развиваме 10-12 възела скорост. Плаваме покрай североизточните брегове на Сардиния от подветрената страна, благодарение на което морето е сравнително спокойно. Но ни предстои прекосяване на протока Бонифачо, който свързва Тиренско море и западната част на Средиземно море, между двата големи острова, където се образува фуния. Вятърът се засилва, вдигат се по-големи вълни, тъй като излизаме от прикритието на Сардиния и се появява течение. Поривите достигат 30 възела, но Маджик спокойно си продължава по пътя. На щрек сме и наблюдаваме. Сравняваме я с Фата. Много по-стабилна е, по-малко се усеща клатенето, по-малко вълни се разбиват на палубата.
Още не сме напуснали териториалните води на Сардиния, а вече виждаме Корсика. Разстоянието между Сардиния и Корсика е колкото моста на Конфедерацията в Канада, свързващ Ню Брънзуик и остров Принц Едуард- 8 морски мили. За съжаление няма как да плаваме до Бонифачо, “съкровището на Средиземноморието“, който се намира от западната страна на Корсика с този силен западен вятър, насрещно течение и вълни. Ще трябва да го посетим по суша.
Пускаме котва в първия дълбок залив от източната страна на Корсика, пред Plage de Sant’Amanza. Само ние сме, няма други лодки в котвеното, но затова пък е пълно с уинд и кайтсърфисти, които се възползват от силния западен вятър и кръстосват залива. На плажа тук има ресторант, паркинг и малък стръмен път, който ще ни заведе до главния път свързващ Бонифачо с Порто Векио. Ще трябва да вървим или да спираме на стоп, или и двете.
Вечеряме спагети „Карбонара“ и решаваме да тръгнем рано на следващата сутрин пеша към Бонифачо, на7-километрова разходка.
Времето е слънчево, доста ветровито, но все още не е горещо в началото на месец май. Тръгваме към 9 сутринта (за Мая това е рано). Иво ни закарва до плажа една по една с каяка, защото тук няма понтон за динги, а и защото ние сме си свикнали с каяка. Оставяме го на плажа и потегляме по един стръмен тесен път към вътрешността. Край пътя има вили с огромни терени. Дива зеленина, пролетни цветя и почти никаква цивилизация. Малко преди да стигнем главния път ни спира един с джипче. Мая сяда отпред, Иво и аз сме отзад в ремаркето, където има каси води и пакети тоалетна хартия. Оказва се, че първия корсиканец, който ни спря на стоп (и единствения) е също собственик на катамаран Лагун, по-голям от нашия и е обиколил с яхта почти всички места по света, където сме били и ние! Това го научихме от Мая, която през цялото време си говори с него на френски отпред, а ние с Иво се радвахме на пейзажа и се опитвахме да не паднем от ремаркенцето.
Десетина минути с колата и вече сме в Бонифачо. Там, където ни стовари нашият колега-корсиканец, изглежда все едно центърът на града се състои от яхти на кея в нещо като дълбок каньон. По ръба на каньона са построени крепостни стени и гледката е неописуемо красива. Завръщане в миналото. В марината е пълно с ветроходни и моторни лодки. Винаги ли е така ветровито тук? „Какъв вятър? Това е нормален ден тук!“ ни разправя нашият приятел, франсето. Даже днес се провежда регата. Което също обяснява защо има толкова много народ и толкова много яхти.
Започваме да се катерим нагоре покрай крепостните стени по стръмните улици и пътеки. Средновековният Бонифачо спира дъха на тези, които го зърнат за първи път. Високи скали, крепостни стени, вековни къщи и един замък кацнал върху висока скала. Усещаме някаква странна енергия тук, от миналото, от морето.
През 828г., маркиз Бонифаций II от Тоскана (Италия), плавал покрай Корсика. Видял това страхотно пристанище със стръмни скали и решил, че това е перфектното място за крепост. И така той основал градчето Бонифачо.
Мястото наистина било идеално и много хора искали да го завладеят – включително пирати и вражески армии. За да се защитава Бонифачо добавил мощни стени и кули.
Прекрасен е Бонифачо с впечатляващите си скали, тюркоазено море и средновековни улички, с вековните си къщи кацнали по ръба на скалите, надвесени над морето, морските пещери и дори стълбище, издялано в самата скала от войниците!
Разхождаме се, снимаме и се наслаждаваме на този прекрасен ден и това удивително място. Още не можем да свикнем, че тук всички говорят на френски и най-после можем лесно да се разбираме с хората. Мая използва всяка възможност да си говори с местните. Но туристите преобладават. Навсякъде около нас само ресторанти, кафенета, магазинчета и поток от туристи. Към обяд от канала започват да излизат един по един ветроходи. Наблюдаваме регатата от високо- десетки черни платна полегнали от силния вятър, кръстосват неспокойните води на фона на внушителните скали на Бонифачо.
Спираме на пазара, където фермери от вътрешността на Корсика са донесли да си продават сирената, плодовете и зеленчуците и кой каквото е произвел в градината на туристите. Един дружелюбен продавач на шарени маслини и сушени домати веднага ни заговаря и си купуваме от неговата сергия.
След кратка почивка, сандвичи и джелато, тръгваме по пътя обратно, един час финална разходка с последни сили. Лодката ни чака самотна в заливчето от източната страна на острова. Ще трябва тя също да посети Бонифачо следващия път, когато плаваме в района, с по-благоприятни ветрове.
Плаваме на север и пускаме котва в още един красив залив, Plage de Saint Cyprien, по-популярен, с ресторанти на плажа и няколко лодки като нас. След два дена тук, зареждаме гориво в Порто Векийо, което в Корсика е малко по-евтино и плаваме обратно към Сардиния.
Вашият коментар