Палмерстън Рано сутринта излизаме от тесния проход на последния ни френски полинизийски атол- Маупиха (или Мопелия, както го прекръстили французите). Това е едно от местата, от които си тръгвам с натежало сърце. Иска ми се да останем по-дълго, много по-дълго – поне още един месец. Да правим копра заедно с Хина, да ловим кокосов