Iani and S/Y Arabella / Яни и корабът Арабела

The word iguana comes from the indigenous Taíno name for the species: iwana.

The green iguana, usually simply called iguana, is a large species of lizard native to Central America, South America, and the Caribbean. It grows to 1.5 metres (4.9 ft) in length from head to tail, although a few specimens have grown more than 2 metres (6.6 ft) with bodyweights upward of 20 pounds (9.1 kg). In St Martin we met the most beautiful wild iguanas, like dragons, the stuff of legends, after cruising the entire Caribbean region and the Bahamas.

∼∼∼

Думата „игуана“ произхожда от индианската дума „иуана“

Зелените игуани, наричани просто „игуани“, са големи влечуги обитаващи Централна и Южна Америка и Карибите. Растат до 1.5 метра от върха на главата до върха на опашката, но се срещат и екземпляри по-големи от 2 метра тежащи над 9 кг. В Ст Мартен срещнахме най-красивите игуани, като легендарни дракони, след като срещнахме много и най-различни игуани в карибския регион и Бахамите.

These iguanas live up in the trees. We saw a few in St Martin while kayaking inside the Marigot lagoon, decorating the branches of the mangroves. They are agile climbers, but can fall up to 50 feet (15 m) and land unhurt using their hind leg claws to clasp leaves and branches to break a fall.

∼∼∼

Тези игуани живеят в клоните на дърветата. Видяхме няколко в клоните на мангровите, когато минахме с каяака покрай бреговете на лагуна Мариго. Те са умели катерачи, но понякога падат от дърветата и до 15 метра височина успяват да се приземят без да се наранят, като се спират с дългите си нокти в клоните.

During cold, wet weather, green iguanas prefer to stay on the ground for greater warmth. When swimming, an iguana remains submerged, letting its four legs hang limply against its side, only using their powerful tail to propel through the water.

∼∼∼

Когато е студено и влажно, зелените игуани предпочитат да стоят на земята, по камъните близо до водата и да акумулират топлина. Когато плуват, телата им са изцяло потопени във водата, крайниците им висят безжизнано и се придвижват във водата само с помощта на мощните си опашки.

Despite their name, green iguanas can come in different colors. In southern countries of their range, such as Peru, green iguanas appear bluish in color with bold blue markings. On islands such as Bonaire, Curaçao, Aruba, and Grenada, a green Iguana’s color may range from green to lavender, black, and even pink. Green iguanas from the western region of Costa Rica are red and animals of the northern ranges, such as Mexico, appear orange. Juvenile green iguanas from El Salvador are often bright blue as babies, however they lose this color as they get older.

∼∼∼

Въпреки името им, зелените игуани могат да бъдат най-различни цветове. В страните на юг, като Перу например, зелените игуани са синкави на цвят с тъмно сини раета. На островите Бонер, Кюрасао, Аруба и Гренада оцветяването им варира от зелено до лавандулово, черно и даже розово. Зелените игуани от западният район на Коста Рика са червени а в северните райони, като Мексико, са оранжеви. Младите игуани от Ел Салвадор са ярко сини като бебета, но по-късно си губят цвета и стават сивкави.

Green iguanas possess a row of spines along their backs and along their tails which helps to protect them from predators. Their whip-like tails can be used to deliver painful strikes and like many other lizards, when grabbed by the tail, the iguana can allow it to break, so it can escape and eventually regenerate a new one. In addition, iguanas have a well developed dewlap which helps regulate their body temperature.This dewlap is used in courtships and territorial displays. As soon as we approached the iguanas they would start shaking their heads up and down showing us their dewlaps.

∼∼∼

Зелените игуани имат шипове по гръбнака, които им помагат да се защитават от хищници. Техните опашки подобни на камшици могат да бъдат използвани за да удрят силно при нападения, а когато биват хванати за опашките имат способността да си ги откъсват, за да избягат и след време им порасват нови. Освен това, те имат добре развити подгушни кожи, които им помагат да си регулират телесната температура. Използват ги и по време на ухажване или когато си защитават територията. Всеки път щом доближихме игуана, тя започваше да си клати глават нагоре-надолу с издута шия.

Green iguanas have excellent vision, enabling them to detect shapes and motions at long distances. As green iguanas have only a few rod cells, they have poor vision in low-light conditions. At the same time, they have cells called “double cone cells” that give them sharp color vision and enable them to see ultraviolet wavelengths. This ability is highly useful when basking so the animal can ensure that it absorbs enough sunlight in the forms of UVA and UVB to produce vitamin D.

Green iguanas have a white photosensory organ on the top of their heads called the parietal eye (also called third eye, pineal eye or pineal gland), in contrast to most other lizards which have lost this primitive feature. This „eye“ has only a rudimentary retina and lens and cannot form images, but is sensitive to changes in light and dark and can detect movement. This helps the iguana detect predators stalking it from above.

∼∼∼

Зелените игуани имат отлично зрение и детектират движение и форми на дълги разстояния. Но не виждат добре, когато е мрачно. За това пък имат зрение, което им позволява да виждат ултравиолетовата светлина. Тази им способност им помага, когато се пекат на слънце да изберат най-горещото място.

Зелените игуани имат бял фотосензорен орган на върха на главите, или „трето око“, за разлика от повечето от останалите влечуги, които са загубили тази примитивна черта. „Окото“ има закърняла ретина и леща, които не могат да формират картина, но е чуствително на промените на светлината и засича движение. Това им помага да засичат хищници над главите им.

Green iguanas have very sharp teeth that are capable of shredding leaves and even human skin. These teeth are shaped like a leaf, broad and flat, with serrations on the edge. The similarity of these teeth to those of one of the first dinosaurs discovered led to the dinosaur being named Iguanodon, meaning „iguana-tooth“, and the incorrect assumption that it had resembled a gigantic iguana. The teeth are situated on the inner sides of the jawbones which is why they are hard to see in smaller specimens.

∼∼∼

Зелените игуани имат много остри зъби способни да късат листа и дори човешка кожа. Тези зъби са във формата на листо, широки и плоски, назъбени по краищата. Тъй като те много си приличат със зъбите на вид динозавър, нарекли динозавъра Игуанодон, което значи „зъб на игуана“ и погрешно решили, че този вид динозавър приличал на огрмона игуана. Зъбите им са разположени навътре в устата и е трудно да бъдат видяни.

The American pet trade has put a great demand on the green iguana; 800,000 iguanas were imported into the U.S. in 1995 alone. However, these animals are demanding to care for properly over their lifetime, and many die within a few years of acquisition.

∼∼∼

В Американската индустрия за екзотични домашни животни игуаните са доста популярни. 800 000 игуани годишно биват внасяни в САЩ. Но отглеждането на игуани в домашни условия е изключително трудно и повечето умират до няколко месеца.

Interesting Historical Iguana-Facts

1. In the aftermath of two Caribbean hurricanes in 1995, a raft of uprooted trees with a group of fifteen green iguanas landed on the eastern side of Anguilla – an island where that species have never been recorded previously. Biologist Ellen Censky, of the Connecticut State Museum of Natural History, believes that the new iguanas had accidentally become caught on the trees and rafted two hundred miles across the ocean from Guadeloupe, where green iguanas are an indigenous species. By examining the weather patterns and ocean currents, Censky has shown that the iguanas had spent three weeks at sea before arriving on the island. This colony began breeding on the new island within two years of its arrival.

∼∼∼

Интерсни исторически игуана-факти

1. След преминаването на 2 урагана през Карибите през 1995, сал от изкоренени дървета с група от петнайсетина игуани доплавал до бреговете на остров Ангила на няколко мили на север от Ст Мартен- остров, където преди това не са се срещали тези животни. Биоложката Елена Ченски вярва, че новите игуани случайно попаднали в дърветата след урагана се носели по водата в продължение на 200 морски мили прекосявайки морето чак от Гваделуп, където живяли преди това. След като проучила метереологичните условия и морски течения, Ченски стигнала до заключението, че игуаните прекарали 3 седмици на вода преди да пристигнат на острова и започнали да се размножават в следващите 2 години.

2. In February 2012, the government of Puerto Rico proposed that the islands’ iguanas, which were said to have a population of four million and considered to be a non-native nuisance, be eradicated and sold for meat.

∼∼∼

2. През февруари 2012, Порториканското правителство предложило всички игуани на острова да бъдат изловени, избити и продадени за месо, тъй като не били местен вид животни.

 

3. In January 2008, large numbers of iguanas established in Florida dropped from the trees in which they lived, due to uncommonly cold nights that put them in a state of torpor and caused them to lose their grip on the tree branches. Though no specific numbers were provided by local wildlife officials, local media described the phenomenon as a „frozen iguana shower“ in which dozens „littered“ local bike paths. Upon the return of daytime warmth many (but not all) of the iguanas „woke up“ and resumed their normal activities.

∼∼∼

3. През януари 2008, огромно количество игуани във Флорида паднали от дърветата, където живеели, тъй като внезапно станало прекалено студено през нощта, което ги накарало да се вцепенят и да изтръват клоните, за които се държали. Въпреки, че не се казва колко точно били падналите игуани, вестниците описали явлението като „душ от замръзнали игуани“ където десетки животни „задръстили“ колоездачните пътеки. След като се позатоплило времето, повечето от игуаните (но не всички) „се размразили“ и се завърнали към обичайните си дейности.

4. The Moche people of ancient Peru worshipped animals and often depicted Green Iguanas in their art.

∼∼∼

4. Индианците „Моче“ от древен Перу боготворяли игуаните и често те се срещат изобразени в произведенията им на изкуството.

5. The Green iguana and its relative the Black iguana (Ctenosaura similis) have been used as a food source in Central and South America for the past 7,000 years. In Central and South America, Green Iguanas are still used as a source of meat and are often referred to as gallina de palo, „bamboo chicken“ or „chicken of the tree,“ because they are said to taste like chicken.

∼∼∼

5. Зелените игуани и техните роднини черните игуани са били използвани за храна в Централна и Южна америка от 7 000 години насам. Там все още ядат месото им и често ги наричат „gallina de palo“- „бамбуково пиле“ или „дървесно пиле“, тъй като месото им имало вкус на пилешко.