Извън мрежата

Извън мрежата

от Мира Ненчева

Един ден решихме да си вземем лодка и да обикаляме света. Напуснахме работа, напуснахме училище, продадохме си колата, продадохме си къщата в Канада и всичко в нея и през април 2013 си купихме 12-метров катамаран Leopard 2001, който нарекохме Фата Моргана- нашият нов дом и превозно средство.

 

От всички начини за пътуване на дълги разстояния ветроходството е единственото, което не изисква гориво, само вятър и не замърсява околната среда. Помислихме си: „Идеята да пътешестваш между континенти, да прекосяваш океани, да видиш света разчитайки само на природните елементи е страхотна!“ И въпреки, че нашата лодка има не един а два двигателя, решихме още в самото начало да ги включвме само в извънредни спешни ситуации. От тогава се научихме да плаваме в зиг-заг срещу вятъра, да пускаме и вдигаме котва на платна, а щом вятърът утихне, пускаме каяка във водата, впрягаме го и дърпаме лодката с 0,5 възела в час. Но не включваме моторите.

Да пестим гориво и да не ползваме моторите се превърна в принцип и закон. Последно зареждахме гориво във Флорида преди 14 месеца, през ноември 2013г. От тогава пропътувахме много морски мили на юг до Бахамите, Доминикански Републики, Пуерто Рико и всички карибски острови до Тринидад и Тобаго и обратно до Пуерто Рико без да зареждаме и с пълни резервоари.

И не само пътешестваме безплатно, но и живеем доста комфортно без да плащаме никакви месечни сметки. Преди да потеглим от Флорида превърнахме Фата Моргана в уникална независима от горива лодка.

Два от основните проблеми на крузърите са добиването на електричество и добиването на сладка вода на лодката. Ние си решихме тези проблеми като инсталирахме слънчеви панели и машина за десалиниране на морска вода. Панелите произвеждат 1500 вата слънчева енергия, която складираме в 700 ампера литиумни акумулатори. До към 9 часа сутринта акумулаторите са вече пълни и обикновено имаме повече ток, отколкото ни трябва.

Слънчевите панели захранват всички уреди и системи на борда– хладилника, който черпи най-много ток, навигационните уреди, лампите, електрическите тоалетни и машината за вода, която работи само по няколко часа 1-2 пъти в седмицата и поддържа резервоарите на лодката винаги пълни със сладка питейна вода. Имаме и доста ефикасна ситема за улавяне на дъждовна вода, която събираме в кофи и ползваме за пране и миене. Перем си дрехите на ръка в кофите. Добрата новина е, че в тропиците не се налага да носим много дрехи…

И така, можем да пуснем котва край някой безлюден остров и да прекараме там седмица, месец или година без да ни се налага да зареждаме гориво или сладка вода.

Никога не ходим в марините, защото да стоим на котва в заливчетата навсякъде е безплатно. Имаме шевна машина и сами си шием платната, както и най-различни инструменти за най-различни поправки и ремонти. Когато посещаваме някое място на брега, често ни се налага да вървим големи разстояния, тъй като за съжаление нямаме място на лодката за колелета. Понякога спираме коли на авто стоп или взимаме автобуса. Ловим и ядем доста риба, готвим си и си месим хляб. Най-много пари харчим когато нещо се счупи на лодката и трява да се купят нови части, когато се скъса въже или корпусите трябва да се пребоядисат. Но освен тези, нямаме много други разходи.

След почти две години, вече свикнахме с този начин на живот. Но ни отне време да се нагодим. Трябваше да се научим да живеем без съдомиялна, перална машина, климатик, телевизор, а интернет имаме само от време на време тук и там. Хладилникът ни представлява един сандък, който се отваря вертикално и за да изкараш нещата, които са на дъното, трябва първо да извадиш всички неща до горе. Ледът е лукс, както и топлата вода. Взимаме си доста бърз душ със студена вода или си топлим вода на слънце в една черна найлонова чанта. Консумираме от всичко много по-малко от преди и скъсахме почти всички връзки с матрицата. Нямаме даже телефон, нито постоянен адрес. Веднъж един служител в някаква институция, след като неуспешно се опита да попълни формуляр с данните ни, обяви: „Изглежда, че вие не съществувате…“

Но на нас така ни харесва и не бихме заменили този начин на живот за нищо.

Ежедневно научаваме нови неща. Да живеем на лодка, да виждаме света и да пътешестваме с помощта на вятъра, да си произвеждаме слънчева енергия и сладка вода, са най-ценните уроци за нашата 11 годишна дъщеря Мая, която не ходи на училище. Тя знае какво е чиста енергия от възобновяеми източници и какви са ефектите от замърсяването на въздуха и водата, знае за значението на опазването на природните ресурси и околната среда. Колкото повече връзки с цивилизованият свят скъсваме, толкова повече се приближаваме до природата, при това без да се лишаваме от голяма част от комфортите на 21 век благодарение на някои от последните природосъобразни технологически изобретения.

 

Можете да намерите предишните статии на български и пътеписите от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!