май 1, 2015

Кайтсърф в Аруба

Иво в Аруба

Аруба е малък плосък остров (с територия около 300 квадратни километра) в южната част на Карибско море, 1600 км на запад от Антилската верига и само на 30 км от Венецуела, лежащ директно на пътя на Пасатите, които се засилват от западните брегове на Африка и набират скорост тук. Горещите сухи Пасати духащи целогодишно, неуморно, са причинта за пустинният климат, флора и фауна на този остров, които контрастират драстично с влажният тропически климат и обилната растителност на повечето от останалите острови в Карибският басейн. Тези ветрове със скорост 25-30 възела от изток са също така причината Аруба да се превърне в световноизвестна дестинация за кайтсърфисти.

Няколко дни след като пуснахме куката в спокойните води на заливчето недалеч от хотел Ренесанс в Оранджестад, срещнахме Тони. Приятел на приятел, Тони е най-вероятно единственият българин, който живее в Аруба, с една основна цел и занимание- кайтсърф.

Тони

Тони имигрирал в Канада преди доста врреме и допреди няколко години живял в Монтреал. Често пътувал из света, най-вече посещавайки места с вятър и море. От 1979 г. Тони непрекъснато карал уиндсърф, докато един ден през 1999 г. в Хаваи, където се запознал с Роби Наш и Пит Кабрина, открил нова тръпка- парашут закачен за дъска, който му позволявал да сърфира страхотно бързо по повърхността на морето, да прескача вълни и да лети! Кайтсърфингът се превърнал в неговата нова мания.

Така Тони става първият кайтсърфист в Монтреал, където той представя и започва да развива новият спорт през 2000 г. А кайтсърфингът по онова време бил не само нов но и опасен спорт, считан за „самоубийство“, тъй като парашутът бил прикрепен само с две въжета за дъската, труден за контролиране. Кайтсърфингът винаги е бил и все още е екстремен опасен спорт.

После Тони открил Аруба. Островът се превърнал в любимото му кайтсърфистко местенце и след няколко ваканции там решава да се пренесе да живее и да кайтсърфира всяка свободна минута от живота си.

Тони ни заведе в Бока Гранди- популярен кайтсърфистки плаж на северният бряг, където рифовете разбиват вълните, а ветровете са постоянни и силни- точно както Тони ги обича. Тук няма хотели, нито къщи. Наблизо е само затворът покачен на един хълм с изглед към морето и плажа. До там стигнахме с колата на Тони за около половин час от Оранджестад, след като прекосихме няколко малки градчета, минахме покрай изоставената петролна рафинерия на югоизточният бряг, докато пътя не се превърна в пясъчни дюни и накрая стигнахме до малък пясъчен паркинг. Всички хора на този плаж бяха кайтсърфисти и се познаваха.

Бока Гранди, Аруба

Ние си прекарахме следобеда гледайки Тони и още около десетина други кайтсърфисти как прелитат над водата. Иво се запали страхотно.

Но Бока Гранди не е място за начинаещи. За да се научите на кайтсърф имате нужда от плитки спокойни води, а не от опасни рифове и подвони скали, тъй като преди да „полетите“ пъво ще се „гмуркате“ известно време и ще изпиете доста солена вода…

Така че Тони ни изпрати при Армандо.

Армандо е един от първите кайтсърфисти в Аруба. Той е собственикът на първата кайтсърфистка кабана на север от Палм Бийч- Армандо Кайтсърф Шак, която служи за уроци, наемане и продажба на кайтсърфове. Това място е от южната страна на острова и е напълно защитено от вълните, така че е спокойно като езеро, плитко и с меко пясъчно дъно- идеално за начинаещи. Тук срещнахме Армандо и останалите инструктури- всички страхотно готини кайтсърф -маниаци. Всички, които работят в Армандо Шак правят това, което най-много обичат да правят- кайтсърфират и дават уроци по кайтсърф по цели дни.

Иво взе два урока с Карлос, който е страхотно симпатичен и търпелив инструктор. После Иво се сдоби с 12-метров кайт, дъска и колан, които Армандо му продаде на половин цена.

Армандо

Армандо е страхотен пич. Супер спокоен и с постоянна лека усмивка, даже (най-вече) когато кайтсърфира. Той определено не от онези бизнасмени, които само искат да правят пари и да оскубят всеки, който им падне. След като се сдобива с кабаната на плажа преди години, Армандо започва да дава уроци. Но най-вече, той просто иска да кайтсърфира на спокойствие. Днес почти нищо не се е променило, освен, че вече си има помощници-инструктори, така че сега по цели дни не му се налага да прави нищо друго освен да се занимава с младото си семейство и с кайтсърфиране.

Армандо помогна на Иво да избере кайтсърф и го остави да се учи с един по-малък кайт през цялото време докато бяхме в Аруба, безплатно.

След две седмици падане и неконтролируемо хвърчене наляво-надясно, Иво се научи да управлява и да се наслаждава на кайтърфа. И от сега нататък ще кайтсърфира където и да отидем по света.