Насред природата във Фату Хива

Изминахме 3000 морски мили прекосявайки Тихия океан.

Средна скорост- около 5-6 възела в час- скоростта, с която бихте се движили, когато сутрин тичате небрежно за здраве. Мислехме си, че при пристигането ни в първият от полинезийските острови, ще сме „прекосили океана“. Не точно.

След 23 дни плаване, няколко шквала, прекалено много суши, и множество прекрасни залези, пристигнахме в средата на океана- едно малко петънце земя, едва забележимо на картата дори и с лупа. Фату Хива- първата земя по пътя на моряците прекосяващи Тихия океан от Галапагос и Панама- място отвъд реалността.

Пристигаме посред нощ и пускаме котва между няколко заспали лодки в Bay of Virgins . Луната е пълна и ярка и в мрака различаваме силуети на високи скали навсякъде около нас. Миризма на цветя и зелена почва. За първи път от почти месец насам спим на котва, лодката неподвижна, земя съвсем близо до нас.

На сутринта се събуждаме в сянката на „Джурасик свят“. Мая казва, че мястото й прилича на „царството на Кажитите“ от любимата й игра-Skyrim. Кажитите са хора- котки, които живеят в място, наречено „Другаде“ . Техният цар има трима сина, които са също така трите луни на този вълшебен свят. Фату Хива наподобява царството на Кажитите.

Назъбени скали от вкаменена магма се потапят в морето; планини покрити с джунгли окъпани в розова сутрешна мъгла се издигат над хиляда метра височина; меки надиплени зелени долини, издълбани от реки и древни водопади.

Няма да се учудя, ако няколко динозавъра изскочат от гората. Всъщност, един велосираптор прелетя над палмите и видяхме Кинг Конг да се катери по скалите по западния бряг на залива!

Точно в центъра на Тихия океан, на 12 градуса южно от екватора, Фату Хива е най-южният остров от Маркизките острови в североизточния край на Френска Полинезия, и най-изолираният. С територия само 85 квадратни километра и две малки села от няколкостотин души, тук няма летище. Островът е достъпен само с лодка по вода и почти не идват туристи, освен крузъри като нас.

Скачаме в страхотния ни триместен каяк – подарен ни от KayakShop.BG– и гребем до брега. На земята се чустваме странно и нестабилно. Трудно пазим равновесие. Коленете ни са под стрес. Ставите ни се събуждат с почуда. Краката ни са напълно изненадани от забравеното движение- вървенето.

Обгръща ни сух топъл въздух пълен с екзотични миризми.

Селото в близост до залива се състи от няколко кокетни къщички почти скрити зад преспи бугенвилия и хибискус отрупани с едри цветове. Буйни градини с папая, банани и палми. Прасета, кози и кокошки щъкат втренчени в земята, в търсене на лакомства. Eдно поспаливо куче се шляе безцелно под яркото тропическо слънце.

Първият полинезиец, който срещаме е жена, седнала на ниска бетонна ограда край пътя. Тя изглежда като смес от латиноамериканска и азиатска раса, но със специфичните за Маркизките острови черти. С тъмна дълга и много гъста коса, с едро червено цвете зад лявото ухо, тя ни се усмихва приветливо „Bonjour, bienvenues а Polynesie Francaise!“ И ни пита дали носим парфюми или гримове, които да обменим за плодове от градината й. Говори френски с акцент присъщ на островитяните по тези места. Из тези отдалечени тихоокеански острови с малки популации и без магазини, където всички стоки пристигат с кораб няколко пъти в годината, хората винаги се нуждаят от най-различни неща, с които така лесно се сдобиваме в големите градове. Основни продукти като като дрехи, предмети за бита, гримове, храни и подправки са трудно достъпни и скъпи за хората от островите и крузърите винаги са добре дошли да търгуват с каквото могат в замяна на местни плодове, зеленчуци и риба. Но ние не носим нищо за търгуване.

Продължаваме да вървим по стръмния път в търсене на малък водопад в гората. Преди да тръгнем, един моряк с бяла брада от съседна лодка ни каза как да намерим водопада. Тръгвате по главния път и вървите нагоре докато стигнете извивката. Продължавате по пътя в ляво, покрай изоставента сграда на училището и моста, през гората. Пътеката се стеснява и става стръмна и трудна на места. Но няма да се изгубите.

Изгубихме се. Продължаваме да вървим по единствената асфалтирана улица нагоре по планината под изгарящото слънце и имаме усещането, че сме на грешен път. Няма абсолютно никой, когото да попитамедали сме на верния път към водопада. Мая е изморена; оплаква се, че краката я болят. И мен ме болят краката и болката е силна- след 23 дни в седнало положение и нула ходене.

Изкачваме се до върха на хълм с изглед към селото и към залива Bay of Virgins . Фата Моргана и нейните приятели приличат на лодки-играчки в спокойното синьо езеро под нас. Гледката е впечатляваща. Бели птици с дълги опашки като булчински воали прелитат сред величествени наподобяващи катедрали зъбери на вулкани, събиращи облаци в короните си, драматични червени и сиви скали, тучни зелени гори и долини, а отвъд- безкрайното синьо на океана.

Тук, през 1937 г., норвежкият изследовател и авантюрист Тур Хейердал и съпругата му попадат в рая. Тук, те водят в продължение на една година и половина „примитивен живот в дивата природа, далеч от изкуствената цивилизация, независими от всичко, с изключение на природата“, както пише в книгата си „Фату-Хива: Назад към природата“ – преживяване, за което им завиждам.

В дясно от нас, в далечината на противоположната страна на планината, зърваме водопада. През последния час и половина сме се отдалечавали от него, но гледката от този хълм си заслужава отклонението. И сега имаме по-добра представа къде се намираме. Връщаме се надолу и срещаме един стар човек с един стар кон натоварен с тежки торби пълни с изсушени кокосови орехи. Той ни казва как да намерим водопада.

Един час по-късно и след още едно объркване из някакви земеделски земи, най-накрая сме на верния път.

Невъзможна дива мечта- да видим това място, да вървим сред джунгла, пълна с цветя, да достигнем водопада. И сега сме тук. Къпем се в прохладните сладки води на тъмнозеления вир от мечтите ни.

Не са останали много места по света- величествени места с уникална изключително красива природа, запазили се непокътнати от влиянието на цивилизацията и масовия туризъм като отдалечения остров Фату Хива и неговият самотен, труден за откриване водопад.