Тихоокеански преход. Ден 9, 10, 11 и 12

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански преход. Ден 2, 3 и 4
Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8

ДЕН 9

06.05.2016г. S06 26’28 “ W 105 43’06 остават 1974 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 12-14възела, няколко облака, темп на въздуха 27 C

Една трета от пътя!

Започваме да пътуваме назад във времето. Да се връщаме в миналото.

2012 морски мили до дестинация- годината, в която напуснахме Канада и започнахме това пътешествие по света.
2003 NM до дестинация- годината, в която Мая се роди. Един дъждовен следобед се появи лилаво космато бебе- най-красивото нещо на света!
2001 NM до дестинация – терористични атаки в САЩ.
2000 NM до дестинация – годината, в която напуснахме България.
1997 NM до дестинация – годината, в която се роди Вик. Нашият син. Липсва ни толкова много …
1994 NM до дестинация – годината, в която се срещнахме с Иво.
1989 NM до дестинация – годината, в която България престана да бъде комунистическа.
1976 NM до дестинация – годината, в която Иво и аз сме родени.
1944 NM до дестинация – Втората Световна Война

Ще продължим да броим морски мили през Руската революция, Френската революция, индустриалната революция, през Средновековието, основаването на България, по целия път обратно до началото на времето- крайната ни дестинация.

Иво се опитва да вдигне спинакера. Купихме го втора ръка от тавана на един магазин в Мартиника преди две години за 150 евро. Опитахме се да спазарим още по-ниска цена- това е все пак втора ръка спинакер и малко малък за нашата лодка. Нов спинакер може да струва няколко хиляди долара и човекът на тавана знае това. Смее се на нашите опити да свалим цената. Никога няма да намерим по-евтин спинакер. Така че го купихме.

За втори път Иво се опитва да вдигне спинакера, което е едно много особено платно и може да се използва само при определени ситуации: когато вятърът идва зад гърба и не е твърде силен. В такива условия е трудно, понякога дори невъзможно, да се използват джиба и грота. Така че в тези моменти имате нужда от спинакер. Спинакерите се правят от много фин лек материал, големи и пъстри платна са (нашият е жълто и синьо и има една 15 х 20 cм кръпка), и изглеждат като парашути – улавят много вятър. Ако вятърът се смени и задуха странично, спинакерът ще се смачка, тъй като е способен да хваща вятър само отзад. Ако вятърът е твърде силен- има опасност спинакерът да „експлодира“ или да се спука и скъса, тъй като е направен от много тънък плат и не може да издържа на силно напрежение. Но в слаби и умерени ветрове от зад, като преобладаващите пасати в Тихия океан по време на плаване на запад, спинакерът е идеалното платно, особено за катамарани.

Иво трябва да се научи да вдига спинакера. Самото платно е в нещо като ръкав, който трябва да бъде изтеглен до върха на мачтата и с две въжета да се опъне в страни. Необходими са трима души за тази работа. Един да дърпа нагоре, а другите двама да навиват въжетата на страничните лебедки. Но цялата операция завърши с епичен провал. Въжетата са оплетени, нещо е усуквано на върха в ръкава и не ще да се отвори. Иво псува; обвинява Мая и мен за всичко. Никой никога не му е показвал как да вдига спинакер, така че той сам трябва да се научи и това ще отнеме известно време. Така че за сега продължаваме без спинакер. Всички са сърдити.

Ден 10

07.05.2016г. S 06 49’12“ W108 00 ’40’‘ остават 1835 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 16-20възела, ясно, температура на въздух 27 ° С

Вятърът малко се засили. Отново пробваме спинакера. Отне ни около половин час, но най-накрая го вдигнахме- с много драма. Крещим, обвиняваме се един- друг, обиждаме се, без да ни пука дали съседите ще ни чуят. Мразя това шибано платно! Планирам тайно да го накълцам на парченца с ножицата.

Загубихме още една изкустване стръв. За първи път от дни насам менюто няма да е суши. Празнуваме това събитие с картофи и наденица на фурна, придружени с Галапагоска бира. Шоколадови мъфини и портокалов залез за десерт.

С Иво сме седнали на трамплина вторачени в западния хоризонт и се хилим колко се мразихме преди няколко минути. Мая мисли, че сме луди.

Ден 11

08.05.2016г. S 07 06’56‘’ W110 24’37“ остават 1691 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 16-20възела, ясно, температура на въздуха 27 ° С

Леко плаване и още една спокойна нощ. Спах цяла нощ в нашата кабина, докато Иво спа цяла нощ в пилотската кабина и от време на време става да проверява електрониките и платната. Той се изнесе в пилотската кабина още в началото на този преход и си обзаведе дългата пейка с възглавници и завивки – направи си уютно местенце.

За да добиете представа какво е да плавате нощем в открито море, си представете, че шофирате с кола (кабриолет; бавно и на круиз контрол) в огромна, неравна нива, в пълна тишина и в пълна тъмнина, без фарове или каквито и да е светлини. Нивата е мека, отразява звездите и мирише на водорасли.

В следобедните часове извадихме едно красиво Махи-Махи или Дорадо или Делфин- все имена, използвани за една и съща златисто-зелено-синя елегантна океанска риба с бяла сочна плът- любимата ни. Мая, която до скоро изобщо не обичаше риба, сега вече хапва печена риба тон и панирано Дорадо, с охота!

Ден 12

09.05.2016г. S 07 27’37‘’ W 113 00’20“ остават 1535 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 16-20възела, ясно, температура на въздуха 26 ° С

Приближаваме средата.

Мая подготвя „писмо в бутилка“ на четирите езика, които владее: английски, френски, испански и български. Посланието трябва да бъде пуснато в средата на Тихия океан и да бъде намерено на брега на която и да е англо-, френско-, испано- или българо-говоряща страна. Пускането на бутилката е насрочено за когато достигнем 1500 NM до дестинация, което изобщо не е средата на Тихия океан, а по-скоро- средата на прехода между Галапагос и Маркизките. Всъщност, когато стигнем до Маркизките, ще бъдем в средата на Тихия океан и тогава ще ни остават още няколко хиляди морски мили преди да го прекосим. Но за нас в момента, 1500 NM до дестинация представляват „средата“ и тогава ще пуснем писмото в бутилка , както е обичаят. Като се има предвид, че океанските течения взимат боклуците от източното крайбрежие на Азия и западното крайбрежие на Северна и Южна Америка, за да ги завлекат в средата на Северния Тихи океан, където те се завихрят в една голяма вечна боклучена спирала, има по-малък шанс нашето писмо в бутилка да достигне който и да е бряг и по-голям шанс нашето писмо в бутилка да се присъедини към голямото боклучено петно в средата на океана. Там, в огромния боклучен водовъртеж – голям колкото континент- се въртят ли въртят- сред скъсани рибарски мрежи, шишета от кока-кола, леви джапанки, каси от мляко, детски играчки и стари хладилници- вероятно милиони и милиони писма в бутилки- цяла библиотека от приятелски съобщения и отчаяни призиви за помощ- забравени завинаги. Въртят ли се въртят, надясно-наляво, блъскат се едно в друго и никой никога няма да ги намери и прочете. Бих нарекла тази спирала от милиони писма в бутилки: „Тихоокеански бутилчен водовъртеж“.

Гледахме „Срещи на края на света“ на Вернер Херцог. Прекрасен сюрреалистичен документален филм за Антарктика- сбор от интимни интервюта с хора, които работят на замръзналия континент в продължение на месеци и години- научни работници и персонал по поддръжката. Херцог е нашият любим филмов режисьор и сме изгледали повечето му филми. Той дори има един филм на име Fata Morgana. Също, в момента четем една голяма книга в стил „National Geographic“ за Антарктика, и сега Мая мечтае да отиде там някой ден. Може би не с Фата Мргана. Но Антарктика е определено в списъка с мечти на Мая.

Мечтите са очарователно нещо, особено мечтите на хората, които живеят мечтите си, като хората, които плават по света, например. Може би си мислите, че те- хората, които са посетили тропически острови, които са вкусили екзотични кокосови раци, които са се запознали с индианци и са влизали в пещери с тях, които са срещали мравояди в джунглите на Коста Рика- вече са изживели всичко, за което са мечтали и повече нищо не могат да очакват от този живот. Но не е така. Те- тези, които са прекосили Африка с влак, тези, които са обиколили Мексико с велосипеди, тези, които са се събуждали в оризово поле в Индия, наобиколени от стотици хора, наклякали мълчаливо около палатките йм- имат планове и мечти, подобно на всички обикновени хора.

Нашият приятел Рейнхарт например, който е обиколил Европа, Африка, Австралия и Азия с мотоциклет (някакви деца в София му откраднали мотора, така че има лоши спомени от България) и в момента плава из света на 40-футов катамаран „Runaway“ (така го срещнахме в Галапагос) мечтае -планира – да отиде на Луната. ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО. Това може да ви звучи налудничаво, но такива са повечето неща и места, които Рейнхарт вече е сторил и посетил! Просто чакайте малко! И гледайте към Луната! В най-скоро време, една голяма усмивка ще ви огрее от там.
Мечтите трябва да са пищни.

Тази вечер се наложи да пием вино, за да освободим бутилка за писмото.