Слънчеви панели за мореплаватели
Едни от основните проблеми на хората като нас, които живеят на лодки, е добиването и консумацията на електричество и сладка вода. Защото на лодките ние си нямаме контакт, свързан с централна градска мрежа посредством кабел, нито си имаме тръби за вода свързани с централна градска канализация. За много крузъри тези си остават ежедневни проблеми свързани с големи лишения и разходи. Липсата на ток и вода означават стоене на тъмно или на свещи вечерно време, липса на хладилник и къпане със солена вода в морето. Или купуване на сладка вода и мъкнене на туби и ежедневното палене на бензинов генератор за произвеждане на ток, който бръмчи неистово, пуши като стар трабант и освен, че заема място и трябва да му се купува гориво постоянно, се чупи периодично. Вярно е, че 99% от крузърите в днешно време имат слънчеви панели и вятърни генератори, но в 99% от случаите те не са им достатъчни за да покрият консумацията им на електричество и се налага да палят моторите или генераторите, ако не всеки ден, то през ден. Също им се налага периодично да отиват на кей и да зареждат гориво и вода, така както колите ходят на бензиностанцията.
Ние изобщо нямаме генератор на лодката и палим моторите един-два пъти в годината за няколко часа, само когато стане невъзможно или опасно да се плава на платна. Откакто сме тръгнали из моретата, никога не ни се е налагало да купуваме сладка вода, никога не сме си прали дрехите, чаршафите или хавлиите на публична пералня, а само на ръка в кофи на лодката (от което също сме спестили доста), и не сме изхарчили нито един долар за ток или вода. А последният път когато зареждахме гориво беше през ноември 2013, след като прекосихме Юкатанският канал на мотор, защото попаднахме в буря.
Но за да постигнем подобно изключително съвършенство откъм ток и вода (до сега не сме срещали друга лодка като нашата, напълно независима от горива и с достатъчно електричество, за да покрие комфортно всички нужди) ние проучихме и инвестирахме първоначално в няколко иноваторски и скъпи системи.
Ноември 2013
След месец в Куба и два месеца в Гватемала се завърнахме обратно във Флорида с една единствена цел- да си купим и инсталираме още слънчеви панели. Оказа се, че имаме нужда от повече ток за да захранваме хладилника, лампите и вентилаторите, машината за десалиниране на вода, електрическите тоалетни и навигационните електроники, без да включваме моторите. Също так се оказа, че в тази част на света, извън Америка, всички тези неща са доста по-скъпи, ако изобщо могат да бъдат намерени.
Хладилникът, който е разделен на две части- хладилник и фризер, е най-големият консуматор на електричество. Тегли между 12 и 15 ампера на час (А/ч). GPS-а, автопилота, радара, радиото и останалите навигационни електроники взимат около 15-20 А/ч, но само по време на плаване. Когато сме спрели на котва те са изключени и не черпят никакво електричество. Крушките в салона и кабините, на върха на мачтата и в рулевото са LED и консумират много малко ток, 1/10 от електричеството, което консумират обикновените крушки. Когто всички са включени едновременно теглят общо около 2 А/ч. Например, крушката на върха на мачтата, която по закон стои включена цяла нощ когато сме на котва, харчи 3 ампера, не на час, а за цялата нощ.
Машината ни за десалиниране на морска вода, Catalina MK II, взима 16 А/ч и произвежда 16 галона вода на час или 1 ампер-1 галон. За няколко часа си напълваме резервоарите за сладка вода, които побират 800 л. Тази машина е неоценима на лодката. Тя превръща солената вода в сладка посредством система за разделяне на течността от солите в нея под голямо налягане и така произвеждаме прясна питейна вода лишена от всякакви соли и минерали. Но не се налага да включваме машината често, един-два пъти в седмицата максимум, тъй като ползваме сладката вода доста пестеливо и освен това събираме дъждовна вода всеки път, когато вали посредством една много ефикасна система с маркучи спускащи се от покрива над рулевото в кофи (за пране) или директно в резервоарите за вода.
Електрическите тоалетни, две на брой, които инсталирахме веднага щом се завърнахме от Гватемала, консумират 16 А/ч и ползват морска вода. Но разбира се, ние не ги ползваме постоянно. Климатика с всичките му дебели тръби и изолации замина в боклука веднага щом се нанесохме на лодката. Климатиците имат нужда от много ток и крузърите, които ги ползват са тези, които стоят постоянно по марините с протегнати кабел и маркуч на брега. В техните месечни сметки за марина, подобно на наем на апартамент, са включени и суми за ток и вода или се плащат отделно. Ние не сме от тези хора. Ние винаги стоим на котва, напълно безплатно, освен в Хавана Куба, където марината беше задължителна и ни струва 20$ на ден. Когато ни стане прекалено топло включваме вентилаторите, които взимат около 0.5 А/ч или скачаме във водата да се разхладим.
Първоначално, лодката дойде с два слънчеви панела по 85 вата и 3 AGM акумулаторни батерии общо 300 ампера и един контролер Morning Star MPPT 25 ампера. Още в началото купихме и инсталирахме още 3 слънчеви панела Kyocera по 250 вата добавяйки още 750 вата, заменихме акумулаторните батерии AGM с 10 дълбоко разреждащи се (deep cycle led acid) акумулатрони батерии по 6 вата, 370 ампера и още един Morning Star MPPT контролер 45 ампера . Така, като стартирахме имахме доста слънчева електроенергия за да си покриваме нуждите, но постоянно трябваше да внимаваме колко ток харчим и да пестим доста. Освен това, по време на 2-3 последователни дни на море използвайки постоянно навигационните уреди и с платната опънати като чадър над слънчеите панели, се налагаше да изключваме хладилника, защото рискувахме акумулаторните батерии да се разредят под 50%.
Но след като се завърнахме от Гватемала през ноември 2013 си разрешихме проблемите с електричеството напълно. Инсталирахме още два огромни слънчеви панела по 320 вата всеки, заменихме десетте дълбоко разреждащи се акумулаторни батерии с 4 литиумни батерии, всички задно 700 ампера и инсталирахме още един Morning Star MPPT контролер 60 ампера. В момента имаме общо 7 слънчеви батерии и произвеждаме 1390 вата чиста безплатна слънчева енергия. Погледната от високо Фата Моргана прилича на поле от слънчеви панели плаващо насред морето.
Литиумните акумулаторни батерии са нещо сравнително ново в мореплаването и предимствата им са неизброими. А недостатъци нямат. До скоро единственият им недостатък беше високата им цена, но ние ги намерихме толкова евтино, че излизат по-евтини от LED acid акумулаторите според използваемият ампераж. Предимствата им са, че се много по-леки и заемат по-малко място ( 4-5 пъти по-малко място), зареждат минимум 2 пъти по-бързо, почти не се саморазреждат, може да се разреждат напълно, ако се наложи, без да се повредят. Освен това цените им паднаха доста напоследък и вече си струва да се заменят трдиционните акумулаторни батерии и да се инвестира в литиумни.
И така, откакто инвестирахме и инсталирахме слънчевите панели и машината за вода се превърнахме в напълно независими от горива мореплаватели. Когато си поискаме пускаме котва в лагуната на някой малък необитаем остров и можем да си прекараме там седмица, месец или година без да се нуждаем от нищо и без да изхарчим нито стотинка за ток или вода. И не на последно място- съвестта ни е чиста спрямо околната среда, тъй като не допринасяме за замърсяването на въздуха и водата.
Само и единствено с помощта на вятъра и на слънцето ние имаме възможността да се придвижваме из целият свят и да живеем комфортно с всички съвременни удобства, напълно безплатно и напълно екологично чисто. Както казва капитан Иво: „Който е измислил лодките с платна е бил много умен човек. Евала!“
Вашият коментар